Продължаваме поредицата „Да ходим в Светлината“ върху книгата 1 Йоан. Миналата неделя разгледахме първата глава. Говорихме за няколко важни истини за вярващата в Исус Христос общност, която се нарича Църквата.
Днес ще разгледаме няколко стиха от втората глава на 1 Йоан.
В тази глава има осем изречения, които започват или с думата „който“ или с думите „ако някой“.
Едно такова изречение се намира в стих 10. Който обича брат си, той пребъдва в светлината; и в него няма повод за съблазън.
Йоан пише така, за да подчертава факта, че съществува много ясно доказателство, че някой е последовател на Исус Христос.
Имайки това предвид, в тази глава Йоан говори за две важни истини за Християнския живот. Първата истина е отговорът на въпроса кои сме като вярващи в Исус Христос. С други думи, Йоан пише за нашата идентичност като Християни. Ще видим как Йоан обяснява тази истина с много красиви термини. Втората истина, за която Йоан пише е отговорът на въпрос как ние вярващите трябва да си живеем живота си. Йоан ни напомня, че има определени начини, по които вярващите трябва да се държат. Когато Йоан пише, че ние вярващите трябва да ходим в Светлината, той говори специфично за тези начини, по които вярващите трябва да живеят.
Нека кратко да говорим за първото нещо, а именно нашата идентичност като вярващи в Исус Христос.
Вярвам, че ще бъде полезно да бъдем напомнени за това, кои сме като вярващите, за да укрепим разбирането ни за нещата, които трябва да правим, щом желаем да ходим в Светлината.
Първо, в тази глава виждаме няколко важни реалности, които се отнасят до нашето взаимоотношение с триединния Бог.
Нека прочетем стих 1 и стих 2. 1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния. 2 Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.
Божият Син Христос е нашия Ходатай, който e от дясната страна на Бога и ходатайства за нас според Апостола Павел в Римляни 8:34.
Той също така е умилостивение за нашите грехове. Какво означава това? В Новият Завет, Библията разкрива, че жертвената смърт на Христос на кръста премахва наказанието за греха, отстранява Божия гняв и изпълнява Божията справедливост. Исус, чрез своята жертва на кръста, плати напълно цената за нашите грехове, за де бъдем ние помирени с Свят Бог.
Също така виждаме в тези стихове, че можем да наречем Бог нашия Отец. Йоан пише в стих 13, че вярващите в Исус Христос познават Отца. В началото на глава 3, Йоан пише това „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца.“ Никога не трябва да забравяме каква привилегия е това, че Бог ни нарича свои деца.
Има още един член на Света троица, с който имаме връзка. В стих 20 Йоан пише това „Вие сте помазани от Святия“ и после в 27 той пише това „помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.“
Какво е това помазание, за което пише Йоан? То е Светия Дух. От момента, в който някой вярва в Исус Христос, за да се спаси, той приеме напълно помазанието на Светия Дух. В тази глава, Йоан напомня читателите му за този факт, за да им напомни, че те нямат нужда някой да им учи за някакви духовни тайни или за някакви допълнителни духовни благословения. Вярващият в Исус Христос вече има всичко, от което се нуждае ако има Светия Дух, защото Светият Дух му помага да разбере Божието Слово, когато той го чува или го чете.

Вярващият в Исус Христос вече има всичко, от което се нуждае ако има Светия Дух, защото Светият Дух му помага да разбере Божието Слово, когато той го чува или го чете.

И Божието Слово също така е ключова част от нашата връзка с Господ. Няколко пъти в тази глава, Йоан пише за заповедите на Господ. В стих 24, той пише това: „24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.“
Божието Слово е начинът, по който познаваме Господ по-добре. Чрез него учим повече за Бог и за Неговата воля за нас. Ако ценим нашите връзки с Бог Отец, Бог Син и Бог Светия Дух ще ценим Библията и ще се стараем да знаем възможно най-добре какво е написано в него.
Нашето взаимоотношение с Триединният Бог е крайно важна част от нашата идентичност като вярващите. Друга важна част от нашата идентичност като вярващите е нашето духовно положение. Ето какво виждаме за това в тази глава.
Вече говорихме за факта, че Исус Христос е платил цената за нашите грехове. Заради това, Йоан може да пише в стих 12, че греховете ни се простиха.
Заради смъртта и възкресението на Исус Христос, не само знаем, че нашите грехове са били простени, но също така можем да имаме победа над греха. Имайки това предвид, Йоан пише и в стих 13, и в стих 14, че ние вярващите „сме победили лукавия“.
И заради това, което Бог е направил за нас чрез Исус Христос, имаме вечен живот. Йоан ни напомня в стих 25, че Бог ни е обещал това.
Бих могъл да кажа толкова повече и за взаимоотношението, което всеки вярващ в Исус Христос има с Господ и неговото духовно положение. Надявам се, че това, което сте видели ще ви помогне да разберете защо е толкова важно ние вярващите да се стремим към това, да живеем такива животи, които Йоан описва в тази глава. Да ходим в Светлината означава това, ние вярващите да живеем по специфичен начин. Нека сега разглеждаме няколко стиха, които ще ни помогнат да разберем как да направим това.
Нека прочетем стихове 3-6.
3 И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. 4 Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него. 5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. 6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.
Първо, да ходим в Светлината означава да следваме примера на Христос.
В първата глава на това писмо, Йоан пише, че Бог е Светлината и че в Него няма никаква тъмнината. Исус нарече себе си „Светлината на света“ в Йоан 8:12 Вярващият в Исус Христос разбира, че няма никакъв друг начин, по който да ходи в Светлината освен да следва примера на Исус Христос.
Ние вярващите показва, че познаваме Исус когато следваме неговия пример.
Както направи в предишната глава, така и в тази глава Йоан нарича лъжец човека, който твърди, че познава Христос като не пази заповедите на Исус. Нашите дела по никакъв начин не ни спасяват, но те без съмнение показват дали наистина вярваме в Исус Христос и дали го познаваме.
Когато следваме примера на Исус Христос, също така показваме, че го обичаме.
Човекът, който наистина обича Исус ще желае да пази заповедите му. Самият Исус казва това в Йоан 14:15: Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.
Когато пазим заповедите на Господ и живеем според това, което се намира в Божието Слово, любовта ни към Исус Христос расте, узрява и ни води към Божията цел за нас, а именно ние да приличаме на Христос. Колкото повече познаваме Исус Христос, толкова повече го обичаме. И колкото повече го обичаме, толкова повече го познаваме.
Да следваме примера на Христос също така показва, че пребъдваме в него.
Ето как един коментар обяснява какво означава да пребъдваме в Исус Христос:
„Да пребъдваме в Христос е живо взаимоотношение, в което зависим напълно от Него за всичко, от което се нуждаем, за да живеем за Него и да Му служим. Докато Той живее Своя живот чрез нас, ние можем да следваме Неговия пример и да ходим, както Той е ходил. Павел много добре изразява това преживяване в Галатяни 2:20 – „Христос живее в мене“.
Христос живее Своя живот чрез нас чрез силата на Духа, който живее в телата ни. Не пребъдваме в Христос и ходим, както Той е ходил чрез подражание, а вместо това, пребъдването става чрез Неговия Дух. Да ходим в светлината означава да ходим в Светия Дух и да не изпълняваме това, което Апостол нарича „похотите на плътта“ в Галатяни 5:16“
Да ходим в Светлината също така означава това, ние вярващите в Исус Христос да обичаме другите.
Сега нека прочетем стихове 7-11.
7 Възлюбени, не е нова заповедта, която ви пиша, а е стара заповед, която сте имали отначало; старата заповед е словото, което сте чули.8 Но все пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него, и във вас; защото тъмнината преминава и истинската светлина вече свети. 9 Който казва, че е в светлината, а мрази брат си, той и досега е в тъмнината. 10 Който обича брат си, той пребъдва в светлината; и в него няма повод за съблазън. 11 А който мрази брат си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.
Мария Дайър е родена през 1837 г. в Китай, където нейните родители бяха мисионери. И двамата ѝ родители починаха, когато Мария беше още малко момиче, и тя беше изпратена обратно в Англия, за да бъде отгледана от своя чичо. Загубата на родителите ѝ обаче не спряла младото ѝ сърце да разбере важността на споделянето на евангелието. На шестнадесетгодишна възраст тя, заедно със сестра си, се завърна в Китай, за да работи в училище за момичета като мисионерка. Пет години по-късно тя се омъжи за Хъдсън Тейлър, човек, който днес е известен с неговия мисионерски труд в Китай.
От деветте им деца, само четири доживееха до зряла възраст. Самата Мария почина от холера, когато беше едва на четиридесет и три години. Но тя вярвала, че каузата си заслужава жертвата. На надгробния ѝ камък беше изписани думите: „За нея животът беше Христос, а смъртта – придобивка.“
Без съмнение животът на Мария Дайър е изключителен пример на жертвоготовната, осезаема любов. Но ето това, което всеки вярващ трябва да разбира – всеки вярващ е призовани към такава любов към другите. Всички ние вярващи сме били заповядани от Господ да следваме примера на Исус Христос.
Йоан ни напомня в стих 7, че заповедта да обичаме другите е стара заповед. Тя се намира в Стария Завет. Когато Исус е казал в Матей 22:39, че заповедта да обичаме другите и второ най-великата заповед, той цитира закона на Моисей. От началото, Бог е желал Неговите деца да обичат другите.
Но Йоан казва, че тази заповед също така е нова. Как тя може да бъде и стара и нова? Йоан има предвид, че тази заповед се е обновила чрез това, което Исус е направил за нас на кръста. В Христос има нов пример за Божията любов към хората.
Тя също така се обновява сега чрез последователите на Исус Христос. Защото имаме Христос като нашия пример и защото той живее в нас, заповедта да обичаме другите може да се изпълнява по по-задълбочени и по-значими начини отколкото това, което е било възможно преди идването на Христос.
Заповедта да обичаме другите също така се обновява, защото Христос е победил тъмнината чрез неговата жертва за нашите грехове и чрез възкресението му. Той умря на кръста заради неговата любов към света. Когато обичаме другите, ние даваме доказателство на тази победа на Христос над тъмнината.
Заповедта да обичаме другите е ключова в християнския живот. Тя не е нещо, което се добавя после, след като някой е пораснал духовно. А вместо това, заповедта да обичаме другите е нещо, което някой е длъжен да пази от началото на християнски си живот. Ето защо Йоан може с увереност да пише, че някой, който не обича другите, а вместо това мрази другите показва, че не ходи в Светлината.
Да обичаме другите и съществена част от това, да ходим в Светлината.
Трето, да ходим в Светлината означава да живеем по Божията воля.
Сега нека прочетем стихове 15-17.
15 Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. 16 Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота, не е от Отца, но от света; 17 и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.
Знаете ли че има един вид любов, която Бог мрази? Тя е любовта към света. Важно е ние да разбираме за какво Йоан има предвид, когато говори за света в тези стихове. Светът, за който Йоан пише тук е невидимата духовна система, която е в опозицията и на Бог Отец и на Христос. Тъй като светът се противопоставя на Господ, ние също така трябва да го смятаме за нашия враг.
Да обичаме света е да отхвърлим Божията воля. Имайки това предвид, Исус казва това в Матей 6:24 – Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
Когато Исус каза това, той говори специфично за парите и за другите материални неща. Обаче, можем да приложим истината на всичко, което не е Бог и което се бори за нашата преданост.
Тази заповед, да не обичаме света също така се отнася до вечността. Йоан противоречи два различни начина на живот – живот, който се фокусира върху това, което е вечно срещу живот, който се фокусира върху това, което е временно.
Да ходим в Светлината е да ходим по посока към вечността. Да обичаме света е да гоним това, което скоро ще се изчезне.
Да ходим в Светлината означава да живеем за радостта, която Светият Дух произвежда в нас. Да обичаме света означава да живеем за плътски желания.
Да ходим в Светлината означава да живеем за невидимите реалности, за които четем в Библията и към които Светият Дух ни насочва. Да обичаме света означава да живеем за това, което се вижда тук и сега – похотта на очите.
Да ходим в Светлината означава да се стремим към това, да изпълним Божията воля и да угодим на Него. Да обичаме света означава да се стремим към това, да угодим на хората, а не на Бог, това а надменността в живота.
Ние, вярващите в Исус Христос винаги трябва да се стремим към това, да ходим в Светлината. Нека се стремим към това, помнейки нашата идентичност като тези, които сме били изкупени чрез кръвта на Исус Христос. Нека следваме примера на нашия Господ и Спасител. Нека обичаме другите, защото знаем, че Бог, който първо ни обичаше иска това от нас. Нека да не обичаме злите дяволски системи на този свят и вместо това да живеем по Божията воля. Нека ходим в Светлината.