Кои сме ние

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЦЕЛТА на БПЦ „НОВ ЖИВОТ”

Ние изграждаме ученици, основаваме църкви и разширяваме Царството.

Какво означава това?
1. Ние изграждаме ученици

Ученикът на Исус Христос е човек, който го обича, вярва в това, което той е свършил за него на кръста, покаял се е за греха, и е предал живота си за неговата слава. Мисия „Нов Живот“ съществува, за да помага на хора да знаят и да разбират как те може да станат последователи на Исус Христос. Ние сме тук, за да помагаме на последователите на Исус да израстват във вярата си и познание на него.

2. Ние основаваме църкви

Местната църква е група от вярващи (ученици), която се събира, за да хвали Бога, изучава Неговото слово, насърчава един на друг във вярата и служи на обществото си. Ние сме тук, за да основаваме здрави, силни, почитащи Бога местни църкви, които помагат на учениците да растат във вярата си.

3.Ние разширяваме Царството

„Божието Царство“ е израз, който се използва в Библията, за да опише всички тези, които  вярват в Него, търсят спасение от Него и подчиняват живота си на авторитета Му. Искаме колкото е възможно повече хора в града, страната и света да чуят Благата Вест и да изберат да последват Исус Христос – да станат част от Божието „царство“. Ние сме тук, за да насърчаваме и помагаме на учениците на Христос не да пазят добрата новина за себе си, а да я споделят с другите, разширявайки Божието Царство.

СИМВОЛ НА ВЯРАТА

Ние вярваме, че:

1. Бог е Творец, Вседържец и Праведен Управител на вселената. Той се е открил в природата и в Писанията на Святата Библия като Отец, Син и Святи Дух: и все пак като един Бог.
2. Исус Христос – Той е Божият единствен Син; единствен по рода си. Писанията учат, че Той е Бог, открил се в плът. В Своята Божествена природа Той е същински Бог, а в Своята човешка природа – същински човек. Той е Този, който някога беше разпнат за човешкия грях и сега е възкресен и прославен Спасител и Господ, посредник между Бога и човека и даващ достъп до Отца чрез Своето застъпничество. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Него.
3. Святият Дух – Писанията отнасят всичките атрибути на Бога и към Святия Дух. Той е Този, който изобличава и убеждава хората за техния грях. Той убеждава човека и във всичко праведно, и в това, че последният съден ден ще дойде. Той е Този, който идва да живее в нас при обръщението, за да ни даде разбиране на Писанието и да ни води в истината.
4. Библията – Бог използва святи хора, за да запише Писанията. Както чрез Стария, така и чрез Новия Завет до нас са достигнали думите на самия Бог. Като произхождащи от Бога, те са безгрешни и са единственият стандарт за вяра и практика. Чрез тях ние се обогатяваме, като научаваме истината за много неща: те ни говорят какво е грях, поправят ни и ни връщат в правия път, напътстват ни в живот на праведност.
5. Човек – Бог сътвори човека в състояние на невинност. След като беше изкусен от Сатана, човекът се поддаде и съзнателно се разбунтува против Бога, като стана грешник и взе Божието осъждение поради греха. Всички наследници на Адам наследяват неговата грешна природа и имат естествена предразположеност към греха. Когато човек навлиза в съзнателна възраст, той е виновен за греха си срещу Бога и се нуждае от спасение.
6. Божието отношение към Неговите създания и творението – Бог управлява над всички създания и неща със Своето мъдро и щедро провидение. Той управлява природните закони и се намесва тогава, когато добруването на човечеството и на Неговите творения го изискват.
7. Спасение – човек получава прошка за своите грехове, когато признае пред Бога, че е грешник, когато с благочестива тъга се обърне от тях и се довери на делото на Христос като изкупление за неговия грях. Това приемане на великото Божие спасение включва вярата в Христовата наместническа смърт на кръста и факта на Неговото възкресение от Отца според пророчествата. Това е спасение само по благодат, не чрез дела.
8. Кой може да бъде спасен? Божията воля е всички да бъдат спасени, но тъй като човек има възможност да избира, Бог спасява само тези, които се покайват за греха си и повярват в делото на Христос на кръста. Тези, които отказват в този живот да се покаят и повярват нямат възможност да го направят след това и така се оставят на вечно осъждение поради своето неверие.
9. Устояване – ние вярваме, че има силни основания да се надяваме, че спасените ще устоят до края и ще бъдат спасени поради силата на Божията благодат, обещана им за тяхна подкрепа. Ние вярваме, че всеки спасен човек, който е съгрешил (без значение дали го наричаме отпаднал или грешник), но има желание да се покае, може да го направи и да бъде възстановен за Божията милост и общение. Но тъй като човек продължава да има свободен избор, възможно е поради изкушения и слабостите на човешкото си естество той да закоравее в греха, да изгуби вярата си и спасението си.
10. Тайнства на евангелието – вярваме, че Библията поучава, че църквата трябва да практикува две тайнства: водно кръщение чрез потапяне, където е възможно, и Господна вечеря, която да се отслужва до Неговото завръщане.
11. Възкресение – вярваме, че Писанията поучават възкресението на телата на всички човеци, на всеки според заслуженото; тези, които са вършили добро ще възкръснат за живот, а тези които са вършили зло ще възкръснат за осъждение.
12. Второто идване на Христос – Библията учи, че Исус Христос, който се възнесе и седна отдясно на Отца, ще дойде отново, за да прослави Своите светии и да съди света.
13. Мисии – вярваме, че Исус заповядва на църквата да отиде в целия свят и да проповядва благовестието на всяко създание.

История на Баптистите на свободната воля и Българска протестантска църква „Нов живот”

Името „баптисти на свободната воля” е използвано за пръв път още през 60-те г. на 17 в. в Англия по адрес на баптистите, които наричали себе си „хора на свободната воля” (freewillers). Името било подигравателна закачка с убеждението ни, че всеки човек има свободна воля да приеме или отхвърли Бога.

Днес Националната асоциация на баптистите на свободната воля е общност от евангелски вярващи, обединени в свидетелството за Христос и изграждане на Неговата църква в цял свят. Възходът на Баптистите на свободната воля започва с влиянието на английските баптисти от арминианска изповед, заселили се в Американските колонии.

Колониални корени

Съществуват две традиции на Баптисти на свободната воля в колониална Америка. Първата е Движението на Палмър, което води началото си от 1727 г., когато Пол Палмър основава църква в Чоан, Северна Каролина. Северната традиция произлиза от Движението на Рандъл, основано от Бенджамин Рандъл на 30 юни 1780 г. в Ню Дъръм, Ню Хемпшър. И двете традиции поучават доктрините на свободната благодат, спасение даром и свободната воля, макар и между тях да няма формална връзка.

В началото северната група се разпространява по-бързо и достига до запада и югозапада на САЩ. През 1900-1911 г. те се обединяват със Северната баптистка деноминация, към която се присъединяват повечето от съществуващите 1100 църкви и няколко големи колежи. През 1916 г. в Патънсбърг, Мисури, се основава широка Обща асоциация за сътрудничество, към която се присъединяват църквите, които не се слели със Северната деноминация, както и църкви от Движението на Палмър.

Църквите от югоизточните щати, водещи началото си от Движението на Палмър се групирали в различни асоциации и конференции, докато накрая основали Общата конференция от 1921 г.

Ново движение

Така постепенно се стигнало до естественото обединение и сливане на Общата асоциация за коопериране и Общата конференция на баптистите на свободната воля. На 5 ноември 1935 г. в Нашвил, Тенеси, представители на двете организации се срещнали и създали Националната асоциация на батистите на свободната воля.

Новата организация приела Трактат, стъпвайки върху доктрините описващи вярата и практиката, характерна за баптистите на свободната воля през годините. Този документ е редактиран няколко пъти, но продължава да служи като насока за общение в деноминацията, към която влизат повече от 2400 църкви в 42 американски щата и 14 страни по света.

„Нов живот” в България

Първата църква „Нов живот” в България, като част от Баптистите на свободната воля, е създадена в гр. Свищов през 2011 г. от п-р Тимоти и Лидия Отри – мисионери на организацията. През 2013 г. в България пристига и семейството на Джонатан и Ейми Посълуейт, които понастоящем помагат в църквата в Свищов. Същата година, на 7 юли, Трифон и Ваня Трифонови основават църква „Нов живот” в гр. Варна.

На 3 юни е подадено Заявление до Софийски градски съд за вписване в регистъра на новоучреденото вероизповедание Българска протестантска църква „Нов живот”. На 10.09.2014 г. вероизповеданието е вписано в регистъра на вероизповеданията. През 2015 г. в Свищов пристига и семейството на мисионерите Джош и Лидия Прово.

Ползвани са материали от Free Will Baptist History.